3 янв. 2009 г., 16:35

Тя

808 0 1

Очите си притворих... само за секунда...

и моментите изчезнаха...

Като прашинка във вятъра,

без посока рея се аз,

търсейки пътя към опрощението.

Той е толково близо, но и

толкова далече.

Ти си там -

аз съм тук!

Ти плачеш -

аз също!

Ти търсиш изход,

а аз вход към твоето сърце!

***

Кристална усмивка,

очите топли като кафе,

душа по-сияна от море!

Сърце пълно с любов,

раздаващо радост навред!

Сияние, с ангелско лице,

което е всичко за мен!

Когато сълзите не спираха,

един човек до мен остана - ТЯ!

Сърцето ми беше самичко,

но протегна тя ръчичка

и в миг бях пак щастливка!

Щастливка, че тя е до мен -

в щастие, в нещастие и във всяко бреме!

С нея съм такава, каквато съм,

без да се страхувам да съм!

Сродната ми душа,

половинката от моята съдба...

Моята добра приятелка!

***

Сега не си до мен

и боли ме жестоко...!

Боли ми, че нараних те ужасно,

боли от лъжата...

Но живота ще живея с надеждата -

да простиш грешката!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Криси Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • От трите така публикувани...не разбрах нищо,
    тъй като не видях връзка между тях!
    Хареса ми само първото...И то донякъде,
    защото му липсва ритъм.
    Ако поискаш сигурно би ги оправила.
    Лично мнение!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...