Тя

ТЯ

Тя жадно пие слънцето с очи...

А вятърът е сякаш вечно в отпуск...

В косите ù са вплетени лъчи

и те така и не помръдват просто...

Но заслепена, все пак някой ден,

налага се очите да затвори…

Тогава идва вятърът студен

и иска със косите да говори...

Тя жадно пие слънцето с очи...

защото с топлината си я сгрява...

Но с трепет чака вятър да звучи

в ушите...

и в косите да повява...