2 feb 2010, 15:57

Тя 

  Poesía » Otra
534 0 0

ТЯ

 

Тя жадно пие слънцето с очи...

А вятърът е сякаш вечно в отпуск...

В косите ù са вплетени лъчи

и те така и не помръдват просто...

 

Но заслепена, все пак някой ден,

налага се очите да затвори…

Тогава идва вятърът студен

и иска със косите да говори...

 

Тя жадно пие слънцето с очи...

защото с топлината си я сгрява...

Но с трепет чака вятър да звучи

в ушите...

и в косите да повява...

© Георги Ванчев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??