Тя
Многоцветната дъга настъпи.
С красивите си слепи
длани докосва вечността.
Вървеше по тревата -
бавно, грациозно.
Истинска като дневен сън.
Сянката й е далеч от нея.
Тя се огледа без да знае,
че морето е нощното
лице на живота.
Тя, открадна всички звезди
по небосвода.
Замина си като приказка
за паднал ангел.
Тя бе плаха и красива
като еднорог.
С красивите си слепи
длани докосва вечността.
Вървеше по тревата -
бавно, грациозно.
Истинска като дневен сън.
Сянката й е далеч от нея.
Тя се огледа без да знае,
че морето е нощното
лице на живота.
Тя, открадна всички звезди
по небосвода.
Замина си като приказка
за паднал ангел.
Тя бе плаха и красива
като еднорог.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Катя Михайлова Todos los derechos reservados
