Katia (Катя Михайлова)
32 21
22 ene 2009, 20:04

Тя 

  Poesía
587 0 3
Многоцветната дъга настъпи.

С красивите си слепи
длани докосва вечността.
Вървеше по тревата -
бавно, грациозно.
Истинска като дневен сън.
Сянката й е далеч от нея.
Тя се огледа без да знае,
че морето е нощното
лице на живота.
Тя, открадна всички звезди
по небосвода.
Замина си като приказка
за паднал ангел.
Тя бе плаха и красива
като еднорог.

© Катя Михайлова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • хубав е стиха...

    хареса ми усещането след прочита!

    Поздрав!
  • хареса ми...
    оправи - "досваше"
    пак го прочетох ...
    много ми хареса...



    Тя се огледа без да знае,
    че морето е нощното
    лице на живота.
    ...

    Тя бе плаха и красива
    като еднорог
  • Ъм...
    Това май трябва към раздел "проза" да иде по-скоро.
    Не зная - може и в мене да е проблема...
    Рима - нихт... ритъм - нихт...
    Чете се като кратко разказче.
    Не зная какво повече да кажа - и го казах с най-добри чувства(честно!)
    Поздрави и напред
    чети...
Propuestas
: ??:??