22.01.2009 г., 20:04 ч.

Тя 

  Поезия
5.0 / 1
687 0 3
Многоцветната дъга настъпи.
С красивите си слепи
длани докосва вечността.
Вървеше по тревата -
бавно, грациозно.
Истинска като дневен сън.
Сянката й е далеч от нея.
Тя се огледа без да знае,
че морето е нощното
лице на живота.
Тя, открадна всички звезди
по небосвода. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Катя Михайлова Всички права запазени

Предложения
  • Повиках те от тъмната си бездна, в която бях затворник на смъртта. Яви се ти и с любовта превзе ме -...
  • На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
  • Изписах и последните си листи. Мастилото отдавна май изсъхна. Остана само този лист... И мислех със ...

Още произведения »