Jan 22, 2009, 8:04 PM

Тя

  Poetry
871 0 3
Многоцветната дъга настъпи.

С красивите си слепи
длани докосва вечността.
Вървеше по тревата -
бавно, грациозно.
Истинска като дневен сън.
Сянката й е далеч от нея.
Тя се огледа без да знае,
че морето е нощното
лице на живота.
Тя, открадна всички звезди
по небосвода.
Замина си като приказка
за паднал ангел.
Тя бе плаха и красива
като еднорог.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Катя Михайлова All rights reserved.

Comments

Comments

  • хубав е стиха...

    хареса ми усещането след прочита!

    Поздрав!
  • хареса ми...
    оправи - "досваше"
    пак го прочетох ...
    много ми хареса...



    Тя се огледа без да знае,
    че морето е нощното
    лице на живота.
    ...

    Тя бе плаха и красива
    като еднорог
  • Ъм...
    Това май трябва към раздел "проза" да иде по-скоро.
    Не зная - може и в мене да е проблема...
    Рима - нихт... ритъм - нихт...
    Чете се като кратко разказче.
    Не зная какво повече да кажа - и го казах с най-добри чувства(честно!)
    Поздрави и напред
    чети...

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...