26 nov 2008, 9:06

Тя

  Poesía
821 0 3
Жизненост,нежност,красота...
Това са думи, подходящи за едно,
за едно нежно създание,
за едно крехко съзнание.
Мелодична песен,
със рими приятни
и тонове сладки,
това е нейният глас.
Звезди в небето,
изваяни от злато,
сияещи в нощта,
това са нейните очи.
Жарък пламък,
ярък като слънце,
потаен като луна,
това е нейната буйна коса.
Неземна ария,
носеща мир,
носеща топлина,
това е нейната радост.
Копринен рай,
потънал в покой,
излъчващ страст,
Това са нейните устни.
Обаяние, непокорност, чистота, жизненост,
живот,
звезда,
слънце и луна,
всичко това е ТЯ!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мариан Радев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...