Когато тръгне си денят и идва ред на мрака...
тя тихо ще приижда в съня...
и ще седи в тъмното, ще чака...
И тръгва си, когато стане време да се будя...
но в тъмното остава да стои...
очите ù... ме карат да се влюбя...
сърцето ми... тя кара да гори...
И някак си... ми липсват тези ласки...
които даваше ми тя...
и писва от фалшиви маски...
над гроба ми, изпълнен с цветя...
И няма я... замина тя завинаги... ...