30 сент. 2011 г., 19:49

Тя

590 0 0

Когато тръгне си денят и идва ред на мрака...
тя тихо ще приижда в съня...

и ще седи в тъмното, ще чака...

И тръгва си, когато стане време да се будя...

но в тъмното остава да стои...

очите ù... ме карат да се влюбя...
сърцето ми... тя кара да гори...

 

И някак си... ми липсват тези ласки...
които даваше ми тя...
и писва от фалшиви маски...
над гроба ми, изпълнен с цветя...

 

И няма я... замина тя завинаги...
и спомените никнат изведнъж...

Обичам те! Помни го винаги!

Прощавах всичко... неведнъж...

 

Когато тръгваш, не забравяй...

целувката да ми оставиш ти...
съвсем сама... не ме оставяй!
Недей да тръгваш... ОСТАНИ!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Величкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...