Когато тръгне си денят и идва ред на мрака...
тя тихо ще приижда в съня...

и ще седи в тъмното, ще чака...

И тръгва си, когато стане време да се будя...

но в тъмното остава да стои...

очите ù... ме карат да се влюбя...
сърцето ми... тя кара да гори...

И някак си... ми липсват тези ласки...
които даваше ми тя...
и писва от фалшиви маски...
над гроба ми, изпълнен с цветя...

И няма я... замина тя завинаги...
и спомените никнат изведнъж...

Обичам те! Помни го винаги!

Прощавах всичко... неведнъж...

Когато тръгваш, не забравяй...

целувката да ми оставиш ти...
съвсем сама... не ме оставяй!
Недей да тръгваш... ОСТАНИ!