Объркани послания,
изречени едва-едва.
Обсебват моето съзнание,
изгарят моята душа.
В мрак и сенки аз се лутам.
Търся твойта светлина.
Искам да съм в твоя огън,
макар да знам: Ще изгоря!
Ти си кладата последна.
Ти си райската врата.
О, създание неземно,
твойто име е ЖЕНА!
09.10.2008
© Галин Вайов Todos los derechos reservados