Объркани послания,
изречени едва-едва.
Обсебват моето съзнание,
изгарят моята душа.
В мрак и сенки аз се лутам.
Търся твойта светлина.
Искам да съм в твоя огън,
макар да знам: Ще изгоря!
Ти си кладата последна.
Ти си райската врата.
О, създание неземно,
твойто име е ЖЕНА!
09.10.2008
© Галин Вайов All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
