Видях във образа ù самодива.

Но чиста като майска утринна роса.

О, ти мислиш, че не си красива,

а повярвай ми - това е най-голямата лъжа.

Развените ти къдрави коси до колената

красиви са и повече от чистото небе.

И в очите ти играе като буен огън

отражението на лика ми, впива се в твоето сърце.

А твоят лик, така прекрасен,

съвършен, усмихнат и мил

завзема целия ми свят ужасен

и го прави в миг неповторим.

Променяш ме, сама усещаш,

госпожице на моите мечти.

Така неземна, превъзходна, сладострастна

живота свой аз бих ти подарил.

И искам те отново и отново,

с мен да бъдеш всеки божи и не божи ден,

и винаги ще бъдеш само ти за мен...

Самодивски образ в моите очи,

заради теб ден и нощ душата ми трепти!

Умирам да те срещна пак,

умирам аз да те целуна чак.

Умирам и кълна се, че за мене си една.

Само едно-единствено момиче подпали моята душа.

Бяла, чиста и неповторима,

красиво цвете, излязло от далечен и полузабравен сън.

Протегни изящните ръце навън и ела със мен в тъмнината.