Видях във образа ù самодива.
Но чиста като майска утринна роса.
О, ти мислиш, че не си красива,
а повярвай ми - това е най-голямата лъжа.
Развените ти къдрави коси до колената
красиви са и повече от чистото небе.
И в очите ти играе като буен огън
отражението на лика ми, впива се в твоето сърце.
А твоят лик, така прекрасен,
съвършен, усмихнат и мил
завзема целия ми свят ужасен
и го прави в миг неповторим.
Променяш ме, сама усещаш,
госпожице на моите мечти.
Така неземна, превъзходна, сладострастна
живота свой аз бих ти подарил.
И искам те отново и отново,
с мен да бъдеш всеки божи и не божи ден,
и винаги ще бъдеш само ти за мен...
Самодивски образ в моите очи,
заради теб ден и нощ душата ми трепти!
Умирам да те срещна пак,
умирам аз да те целуна чак.
Умирам и кълна се, че за мене си една.
Само едно-единствено момиче подпали моята душа.
Бяла, чиста и неповторима,
красиво цвете, излязло от далечен и полузабравен сън.
Протегни изящните ръце навън и ела със мен в тъмнината.
© Иван Иванов All rights reserved.