Тя е наградата за моята слабост
и наказание за моята дързост,
от дявола измолена жалост,
от бог изтървана прибързаност.
Тя е на сърцето въздишката,
на вятъра нежната ласка,
на щастието, усмивката... нишката,
на живота ми топлата краска.
Тя е подаръче божие
за раздадена моя безпринципност,
моята карма, подкожие
мое лекарство за жизненост!
Тя е бучката в гърлото
дето не се преглъща с ракия,
дето професори - "дъртите"
никога не ще я открият!
Тя е свитата топка в стомаха,
"акварела" на мойте мечти.
Наместо сбогом - помахай
Тя е Линка... си Ти!
Остани!
© Носталгин Todos los derechos reservados