Dec 8, 2013, 10:51 AM  

Тя

  Poetry » Love
1.2K 1 5

Тя е наградата за моята слабост

 и наказание за моята дързост,

 от дявола измолена жалост,

 от бог изтървана прибързаност.

 

Тя е на сърцето въздишката,

на вятъра нежната ласка,

на щастието, усмивката... нишката,

на живота ми топлата краска.

 

Тя е подаръче божие

за раздадена моя безпринципност,

моята карма, подкожие

мое лекарство за жизненост!

 

Тя е бучката в гърлото

дето не се преглъща с ракия,

дето професори - "дъртите"

никога не ще я открият!

 

Тя е свитата топка в стомаха,

"акварела" на мойте мечти.

Наместо сбогом - помахай

Тя е Линка... си Ти!

 

                                  Остани!

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Носталгин All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....