20 jun 2008, 12:18

Тя 

  Poesía » De amor
933 0 6

ТЯ
Къде си ти, съдба несподелена?
Защо си там, а не сега до мен,
стоиш на кръстопът, тиха и сломена,
а душата ти е свита в юмрук.

Една надежда теб те окуражава -
ангел да ти подаде ръка,
да те води към бездната на рая,
но не сама, а с нечия душа!

Но, уви, всичко сиво те затулва,
а страхът бавно, бавно те гори,
протягаш ти ръце, но нищо не достигаш,
затваряш очи и виждаш го, нали!

На този кръстопът живее ТОЙ от години,
търсейки истина една
и със сълзи пише твоето име,
несподелена ти негова съдба!

© Тодор Стоянов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??