Тя
ТЯ
Къде си ти, съдба несподелена?
Защо си там, а не сега до мен,
стоиш на кръстопът, тиха и сломена,
а душата ти е свита в юмрук.
Една надежда теб те окуражава -
ангел да ти подаде ръка,
да те води към бездната на рая,
но не сама, а с нечия душа!
Но, уви, всичко сиво те затулва,
а страхът бавно, бавно те гори,
протягаш ти ръце, но нищо не достигаш,
затваряш очи и виждаш го, нали!
На този кръстопът живее ТОЙ от години,
търсейки истина една
и със сълзи пише твоето име,
несподелена ти негова съдба!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Тодор Стоянов Всички права запазени
