14 dic 2015, 10:30  

(тя)

  Poesía » Otra
612 0 13

(тя)

нямаше дар а небето

приближаваше чакаше

да се срещнат

бе ѝ дало

каквото копнее сърцето

тя си знаеше

колко го заслужава

и се радваше

и цъфтеше

като всички създания

според каквото е писано

в книгата на живота

и закриляше

онова което обичаше

с ярост непонятна за Бога

съдеше

и отсъждаше разстояния

причиняващи ѝ безсъници

а светът

разпознал я в своите граници

бе зает да ги отстоява

в зло и добро

до когато и до където...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лина - Светлана Караколева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...