14 dic 2015, 10:30  

(тя)

  Poesía » Otra
609 0 13

(тя)

нямаше дар а небето

приближаваше чакаше

да се срещнат

бе ѝ дало

каквото копнее сърцето

тя си знаеше

колко го заслужава

и се радваше

и цъфтеше

като всички създания

според каквото е писано

в книгата на живота

и закриляше

онова което обичаше

с ярост непонятна за Бога

съдеше

и отсъждаше разстояния

причиняващи ѝ безсъници

а светът

разпознал я в своите граници

бе зает да ги отстоява

в зло и добро

до когато и до където...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лина - Светлана Караколева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...