14 dic 2015, 10:30  

(тя)

  Poesía » Otra
613 0 13

(тя)

нямаше дар а небето

приближаваше чакаше

да се срещнат

бе ѝ дало

каквото копнее сърцето

тя си знаеше

колко го заслужава

и се радваше

и цъфтеше

като всички създания

според каквото е писано

в книгата на живота

и закриляше

онова което обичаше

с ярост непонятна за Бога

съдеше

и отсъждаше разстояния

причиняващи ѝ безсъници

а светът

разпознал я в своите граници

бе зает да ги отстоява

в зло и добро

до когато и до където...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лина - Светлана Караколева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...