линасветлана (Лина - Светлана Караколева) линасветлана (Лина - Светлана Караколева)
67 837
14.12.2015 г., 10:30  

(тя)

615 0 13

(тя)

нямаше дар а небето

приближаваше чакаше

да се срещнат

бе ѝ дало

каквото копнее сърцето

тя си знаеше

колко го заслужава

и се радваше

и цъфтеше

като всички създания

според каквото е писано

в книгата на живота

и закриляше

онова което обичаше

с ярост непонятна за Бога

съдеше

и отсъждаше разстояния

причиняващи ѝ безсъници

а светът

разпознал я в своите граници

бе зает да ги отстоява

в зло и добро

до когато и до където...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени

Моля, оценете по съвест

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поезия 4.9K 5.0

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поезия 5.9K 5.0

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поезия 5.8K 5.0

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поезия 4.8K 5.0

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Поезия 4.1K 5.0

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Поезия 5.3K 5.0