(тя)
(тя)
нямаше дар а небето
приближаваше чакаше
да се срещнат
бе ѝ дало
каквото копнее сърцето
тя си знаеше
колко го заслужава
и се радваше
и цъфтеше
като всички създания
според каквото е писано
в книгата на живота
и закриляше
онова което обичаше
с ярост непонятна за Бога
съдеше
и отсъждаше разстояния
причиняващи ѝ безсъници
а светът
разпознал я в своите граници
бе зает да ги отстоява
в зло и добро
до когато и до където...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени
Да Бъде!*