(тя)
нямаше дар а небето
приближаваше чакаше
да се срещнат
бе ѝ дало
каквото копнее сърцето
тя си знаеше
колко го заслужава
и се радваше
и цъфтеше
като всички създания
според каквото е писано
в книгата на живота
и закриляше
онова което обичаше
с ярост непонятна за Бога
съдеше
и отсъждаше разстояния
причиняващи ѝ безсъници
а светът
разпознал я в своите граници
бе зает да ги отстоява
в зло и добро
до когато и до където...
© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.
Лейди, очарована съм от появата ти. Както винаги! Сърдечни поздрави!******
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
