Dec 14, 2015, 10:30 AM  

(тя)

  Poetry » Other
607 0 13

(тя)

нямаше дар а небето

приближаваше чакаше

да се срещнат

бе ѝ дало

каквото копнее сърцето

тя си знаеше

колко го заслужава

и се радваше

и цъфтеше

като всички създания

според каквото е писано

в книгата на живота

и закриляше

онова което обичаше

с ярост непонятна за Бога

съдеше

и отсъждаше разстояния

причиняващи ѝ безсъници

а светът

разпознал я в своите граници

бе зает да ги отстоява

в зло и добро

до когато и до където...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...