(тя)
нямаше дар а небето
приближаваше чакаше
да се срещнат
бе ѝ дало
каквото копнее сърцето
тя си знаеше
колко го заслужава
и се радваше
и цъфтеше
като всички създания
според каквото е писано
в книгата на живота
и закриляше
онова което обичаше
с ярост непонятна за Бога
съдеше
и отсъждаше разстояния
причиняващи ѝ безсъници
а светът
разпознал я в своите граници
бе зает да ги отстоява
в зло и добро
до когато и до където...
© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.
Лейди, очарована съм от появата ти. Както винаги! Сърдечни поздрави!******
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
