Очите ѝ са сияещи изумруди, а дъхът ѝ аромат на канела.
Устните й са карамелени, елегантно пристъпва като газела.
Тя ме изпълва, нишката между нас е толкова силна,
от гласът ѝ пърхат пеперуди, косите й се веят като алени щрихи,
а аз се потапям цял в нейната хубост обилна.
Времето помни само това, което е истинско.
Целувката й отбива леността, а блаженството й моминско
запазва нашият момент оттук до вечността.
Предаността е нашето пътуване.
Живота - нашата дестинация.
Пробуждаме се в сетивата.
Любовната кулминация е ...