pepito_givkova (Петя)
33 23
7 ene 2007, 17:26

Тя 

  Poesía
874 0 3

Сега седи, тиха и безмълвна,
умивка бледа има на нейното лице,
и малка искрица в  очите и блещука -
нищожна надежда да види своето дете!

И светъл лъч едва минава
през потъналия в прах прозорец,
и огрявя крехките ръце,
в които някога плачеше дете!

А сега седи, тиха и безмълвна
и едва вижда кристално чистото небе,
само сълза като бисер се проронва
и мокри тъжното лице!

© Петя Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Харесва ми как пишеш, Петя!!! Поздрави!!!
  • Много хубаво си го написала! Харесва ми! Имаш 6 от мен Позрав!
  • Не се натъжавай мила Петя!
    Усмихни се!
    Дано всичко се оправи и надеждата да види своето дете да стане реалност,а не да е нищожна!
    Поздрав!
Propuestas
: ??:??