7 янв. 2007 г., 17:26

Тя

Поэзия

1.2K 0 3

Сега седи, тиха и безмълвна,
умивка бледа има на нейното лице,
и малка искрица в очите и блещука -
нищожна надежда да види своето дете!

И светъл лъч едва минава
през потъналия в прах прозорец,
и огрявя крехките ръце,
в които някога плачеше дете!

А сега седи, тиха и безмълвна
и едва вижда кристално чистото небе,
само сълза като бисер се проронва
и мокри тъжното лице!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Романтик (Христо Костов)

Харесва ми как пишеш, Петя!!! Поздрави!!!

2007-01-07T20:03:42+02:00
jilly (Джили)

Много хубаво си го написала! Харесва ми! Имаш 6 от мен Позрав!

2007-01-07T19:23:49+02:00
lunna_sianka (ГАЛИНА ДАНКОВА)

Не се натъжавай мила Петя!
Усмихни се!
Дано всичко се оправи и надеждата да види своето дете да стане реалност,а не да е нищожна!
Поздрав!

2007-01-07T19:02:05+02:00