20 dic 2011, 12:28

Тя!

  Poesía » Otra
916 0 13

Тя...

грижливо събира звездите във шепи,

търси път в тъмнината, за да тръгне напред,

ала споменът, който обръща планети,

все я връща назад към отминали дни.

 

Тя...

през сълзи на Бога за обич се моли,

с клетви за вярност пали клечки кибрит,

(все едно ù е дали на ръцете ù пари)

с нежни длани поддържа още огъня жив.

 

Тя...

е тази, която наднича в сърцето

и е смисъл във този объркан живот,

в черно-бяла усмивка лицето ù свети,

тя е вечната истина с име Любов!

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анета Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...