Тя!
Тя...
грижливо събира звездите във шепи,
търси път в тъмнината, за да тръгне напред,
ала споменът, който обръща планети,
все я връща назад към отминали дни.
Тя...
през сълзи на Бога за обич се моли,
с клетви за вярност пали клечки кибрит,
(все едно ù е дали на ръцете ù пари)
с нежни длани поддържа още огъня жив.
Тя...
е тази, която наднича в сърцето
и е смисъл във този объркан живот,
в черно-бяла усмивка лицето ù свети,
тя е вечната истина с име Любов!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Анета Всички права запазени
