26 ago 2014, 20:29

Тя беше със косите на сено

1K 0 0

тя беше със косите на сено
и с очи, които само студ навяват
но беше топла
топла като лято 
като камина стара, 
остаряваща сестра,
или счупено пиано,
преодоляло времето,
за да познае детските ти пръсти.

тя беше цвете, избуяло между плевели 
бяла, със нагарчащ мирис
и лента траурна в стъблото.
тя беше радост,
беше мъка и сбогуване 
и дъх на нещо тъй познато,
че го сънуваш на разсъмване.

Тя беше.
и винаги ще е 

безкръвната или изгубена сестра
онази, дето си намерил и прегърнал,
въздъхнал с облекчение,
а после силно си отблъснал,
осъзнал,
че онова, което се намира
идва само за да се изгуби пак.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Яв Енчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....