тя беше със косите на сено
и с очи, които само студ навяват
но беше топла
топла като лято 
като камина стара, 
остаряваща сестра,
или счупено пиано,
преодоляло времето,
за да познае детските ти пръсти.

тя беше цвете, избуяло между плевели 
бяла, със нагарчащ мирис
и лента траурна в стъблото.
тя беше радост,
беше мъка и сбогуване 
и дъх на нещо тъй познато,
че го сънуваш на разсъмване.

Тя беше.
и винаги ще е 

безкръвната или изгубена сестра
онази, дето си намерил и прегърнал,
въздъхнал с облекчение,
а после силно си отблъснал,
осъзнал,
че онова, което се намира
идва само за да се изгуби пак.