21 nov 2009, 20:23

Тя, богинята 

  Poesía
2805 2 16

Тя, богинята ®

 

Нахлу в живота  ти  като богиня,

с измамно-нежна красота,

косите ù са  цвят на зряло жито,

очите ù – безкрайна синева...

 

Усмивката, лукаво-прелъстителна,

изписана на  восъчното ù лице,

жена - перфектна  изкусителка,

но там, в гърдите, нямаща   сърце.

 

На мястото му, леден къс, кристален,

без пулс, без страст към теб...

а ти прие я,  като сън почти реален,

готов без страх да бъдеш вледенен.

 

Прие магията ù като земна обич,

с надежда да се слееш с вечността,

забравил другата - горящ и буен огън,

и за сърце, преливащо от  топлина.

 

Захвърли всичко в бездна от илюзии,

премина с мислите си в паралелен свят

и настоящето с истинските чувства

замени с такива към напълно непозната.

 

Не съм богиня и  не съм перфектна,

а съм реално-земна, любеща жена.

Богините не са създадени за да  обиачт,

те просто са... митични същества.

© Мариана Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??