21.11.2009 г., 20:23

Тя, богинята

3.3K 2 16

Тя, богинята ®

 

Нахлу в живота  ти  като богиня,

с измамно-нежна красота,

косите ù са  цвят на зряло жито,

очите ù – безкрайна синева...

 

Усмивката, лукаво-прелъстителна,

изписана на  восъчното ù лице,

жена - перфектна  изкусителка,

но там, в гърдите, нямаща   сърце.

 

На мястото му, леден къс, кристален,

без пулс, без страст към теб...

а ти прие я,  като сън почти реален,

готов без страх да бъдеш вледенен.

 

Прие магията ù като земна обич,

с надежда да се слееш с вечността,

забравил другата - горящ и буен огън,

и за сърце, преливащо от  топлина.

 

Захвърли всичко в бездна от илюзии,

премина с мислите си в паралелен свят

и настоящето с истинските чувства

замени с такива към напълно непозната.

 

Не съм богиня и  не съм перфектна,

а съм реално-земна, любеща жена.

Богините не са създадени за да  обиачт,

те просто са... митични същества.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мариана Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...