на Карунабаня

Тя често минава…Тролейната спирка.

Сергията с книги, до нея- цветя.

С голямата папка- и в нея рисунки.

С червената рокля. С червена коса.

Съвсем нереална. Със синята рокля-

в глухарчета, неми- от синя роса.

С очите си- топли, дълбоки, вълшебни.

С душа като птица над бавна дъга.

Добра. Всеотдайна. С жестове дълги-

и непрекъснати. Чувства света.

Тя често минава… (Сърцето ми спира.

И слушам.) Небесната тишина.