на Карунабаня
Тя често минава…Тролейната спирка.
Сергията с книги, до нея- цветя.
С голямата папка- и в нея рисунки.
С червената рокля. С червена коса.
Съвсем нереална. Със синята рокля-
в глухарчета, неми- от синя роса.
С очите си- топли, дълбоки, вълшебни.
С душа като птица над бавна дъга.
Добра. Всеотдайна. С жестове дълги-
и непрекъснати. Чувства света.
Тя често минава… (Сърцето ми спира.
И слушам.) Небесната тишина.
© Петър Всички права запазени