В бурята на времето ужасно

като Дон Кихот се бори сам.

Вярва в идеали, но напразно,

завист и омраза срещна там.

Черен вятър и смразяващ дъжд

блъскаха се в тебе ден след ден

и в капан попадна неведнъж

и от мъката бе угнетен.

Примиряваше се ти, когато

бурята внезапно, просто спря

и учуден гледаш горе жадно –

истинска дъга над теб изгря.

Тя изгря, изгря със благослов,

тя изгря със седем ярки цвята:

С ОБИЧ и с НАДЕЖДА,

с ВЯРА и със ЗОВ,

с КРАСОТА,  с ДОБРОТО

и с МЕЧТАТА.