Jul 30, 2015, 9:52 PM

Тя - Дъга на Любовта

  Poetry » Other
578 0 0

В бурята на времето ужасно

като Дон Кихот се бори сам.

Вярва в идеали, но напразно,

завист и омраза срещна там.

Черен вятър и смразяващ дъжд

блъскаха се в тебе ден след ден

и в капан попадна неведнъж

и от мъката бе угнетен.

Примиряваше се ти, когато

бурята внезапно, просто спря

и учуден гледаш горе жадно –

истинска дъга над теб изгря.

Тя изгря, изгря със благослов,

тя изгря със седем ярки цвята:

С ОБИЧ и с НАДЕЖДА,

с ВЯРА и със ЗОВ,

с КРАСОТА,  с ДОБРОТО

и с МЕЧТАТА.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Асенчо Грудев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...