10 ene 2021, 11:35  

Тя, дъщеря ми 

  Poesía » Otra
1121 2 3

Разхвърляна, объркана, но търсеща.

Енергия и смях и тишина,

една душа от вятъра понесена,

на смелите криле на младостта.

 

Музика и смях ехтят в безкрая, 

миг по късно - плач и самота.

Безброй посоки има, но не знае,

с коя да тръгне по света.

 

От мен си тръгва, с вятъра поела,

с мечти огрени нейните очи,

след миг се връща рамене привела,

от мъдростта на сбъднати мечти.

 

Как искам да й дам крилата свои,

как искам да й дам безброй мечти.

Простора да й подаря, да може

свободна и безгрижна да лети.

© Гълъбина Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??