Тя, дъщеря ми
Разхвърляна, объркана, но търсеща.
Енергия и смях и тишина,
една душа от вятъра понесена,
на смелите криле на младостта.
Музика и смях ехтят в безкрая,
миг по късно - плач и самота.
Безброй посоки има, но не знае,
с коя да тръгне по света.
От мен си тръгва, с вятъра поела,
с мечти огрени нейните очи,
след миг се връща рамене привела,
от мъдростта на сбъднати мечти.
Как искам да й дам крилата свои,
как искам да й дам безброй мечти.
Простора да й подаря, да може
свободна и безгрижна да лети.
© Гълъбина Георгиева All rights reserved.
