Не си я срещнал още... Но вече я предчувстваш!
Един невидим полъх, разпръснал тъмнината.
В копнеж си я заченал, във спомени - заключил...
Тревога непонятна, обсебила душата.
С години си я търсил... Но... все на кръстопътища...
Ти идвал си направо, а тя- в посока чужда.
Докосвал си я само в най-трескавите сънища,
а в утрото си тръгвал - самотен и ненужен...
Но все си я очаквал - една любов измислена,
такава, дето само във приказки се ражда,
която оцветява с палитра страстно истинска
живота ни, преминал през безпощадна жажда. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse