gogata622 (Георги Иванов) gogata622 (Георги Иванов)
33 629
13 sept 2023, 6:34

Тя е в моя стих

513 1 1

Тя е в моя стих

 

Със тихи стъпки влизаш в моя стих

и само сянката след теб върви.

Оставаш там, заглъхнал спомен тих,

горчив от някогашните сълзи!

 

И днес живееш в моята душа!

Сърцето ми с надеждата живее!

Ала искрата вътре в мен умря!

И огънят не топли, само тлее!

 

Не ни пожали времето! Уви!

Като вятър младостта отмина!

Късно ли е за любов? Дали?

Или и тя със времето замина?!

 

Моля те, в стиха ми остани!

Бъди отново болка и наслада!

Онази, същата жена бъди!

Красива както някога, и млада!

 

Обичам те каквато и да си!

Ще те обичам все така до края!

Една единствена за мен си ти!

Друга като тебе аз не зная!

 

12.09.2023 г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Иванов Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0