Тя е в моя стих

Със тихи стъпки влизаш в моя стих

и само сянката след теб върви.

Оставаш там, заглъхнал спомен тих,

горчив от някогашните сълзи!

И днес живееш в моята душа!

Сърцето ми с надеждата живее!

Ала искрата вътре в мен умря!

И огънят не топли, само тлее!

Не ни пожали времето! Уви!

Като вятър младостта отмина!

Късно ли е за любов? Дали?

Или и тя със времето замина?!

Моля те, в стиха ми остани!

Бъди отново болка и наслада!

Онази, същата жена бъди!

Красива както някога, и млада!

Обичам те каквато и да си!

Ще те обичам все така до края!

Една единствена за мен си ти!

Друга като тебе аз не зная!

12.09.2023 г.