Тя е в моя стих
Тя е в моя стих
Със тихи стъпки влизаш в моя стих
и само сянката след теб върви.
Оставаш там, заглъхнал спомен тих,
горчив от някогашните сълзи!
И днес живееш в моята душа!
Сърцето ми с надеждата живее!
Ала искрата вътре в мен умря!
И огънят не топли, само тлее!
Не ни пожали времето! Уви!
Като вятър младостта отмина!
Късно ли е за любов? Дали?
Или и тя със времето замина?!
Моля те, в стиха ми остани!
Бъди отново болка и наслада!
Онази, същата жена бъди!
Красива както някога, и млада!
Обичам те каквато и да си!
Ще те обичам все така до края!
Една единствена за мен си ти!
Друга като тебе аз не зная!
12.09.2023 г.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Георги Иванов Todos los derechos reservados
