Тя е в моя стих
Тя е в моя стих
Със тихи стъпки влизаш в моя стих
и само сянката след теб върви.
Оставаш там, заглъхнал спомен тих,
горчив от някогашните сълзи!
И днес живееш в моята душа!
Сърцето ми с надеждата живее!
Ала искрата вътре в мен умря!
И огънят не топли, само тлее!
Не ни пожали времето! Уви!
Като вятър младостта отмина!
Късно ли е за любов? Дали?
Или и тя със времето замина?!
Моля те, в стиха ми остани!
Бъди отново болка и наслада!
Онази, същата жена бъди!
Красива както някога, и млада!
Обичам те каквато и да си!
Ще те обичам все така до края!
Една единствена за мен си ти!
Друга като тебе аз не зная!
12.09.2023 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Иванов Всички права запазени