13 сент. 2023 г., 06:34

Тя е в моя стих

509 1 1

Тя е в моя стих

 

Със тихи стъпки влизаш в моя стих

и само сянката след теб върви.

Оставаш там, заглъхнал спомен тих,

горчив от някогашните сълзи!

 

И днес живееш в моята душа!

Сърцето ми с надеждата живее!

Ала искрата вътре в мен умря!

И огънят не топли, само тлее!

 

Не ни пожали времето! Уви!

Като вятър младостта отмина!

Късно ли е за любов? Дали?

Или и тя със времето замина?!

 

Моля те, в стиха ми остани!

Бъди отново болка и наслада!

Онази, същата жена бъди!

Красива както някога, и млада!

 

Обичам те каквато и да си!

Ще те обичам все така до края!

Една единствена за мен си ти!

Друга като тебе аз не зная!

 

12.09.2023 г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Иванов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...