Тя е в моя стих
Със тихи стъпки влизаш в моя стих
и само сянката след теб върви.
Оставаш там, заглъхнал спомен тих,
горчив от някогашните сълзи!
И днес живееш в моята душа!
Сърцето ми с надеждата живее!
Ала искрата вътре в мен умря!
И огънят не топли, само тлее!
Не ни пожали времето! Уви!
Като вятър младостта отмина!
Късно ли е за любов? Дали? ...