Тя е тъй многолика.
И предрешена често.
Идва без да те пита.
Влиза с взлом и със нежност.
Като полет на ангел,
като дим посреднощ
от свещица на гладен,
дето чака за грош...
Като смъртен куршум,
като нож от приятел,
като влюбен наум
до смълчано, мечтател.
Като вкус на целувка,
като глътката вино,
като страсти до кръв,
и сълза от немилост.
Тя е тъй непокорна,
а понякога кротка,
като псе, безпризорно,
облажило се с кокал.
Като буря без облак,
като дъжд над морето,
като девствена - гола,
но разбила сърце.
Като тежка прокоба,
като бѝле за болест,
като плевел над гроба
на забравена горест.
Като дъх за удавник.
Плач и лунна тревога.
Тежка клетва за вярност.
Грях и смъртна отрова.
Тя лъжа е и вричане.
Миг от вечност. Живот.
Две душѝ за обичане.
Тя е всичко. Любов...
Стихопат.
Danny Diester
© Данаил Антонов Todos los derechos reservados