sama86 (Евкалипт)
68 194
11 jul 2008, 15:18

Тя го дави като тиха река 

  Poesía
647 0 9
 

Тя бавно прохожда,

залез е легнал на челото и морен

и срязал е нож

смехът непокорен...

Тя нищо не пита...

Не танцува с ръце изправени

и като водата напита

е спокойна до пълно забравяне!

Тя поглед е свела,

само ресниците черни,

като плътна дантела

крият очите неверни...

Тя под сърцето си носи

изстинала

тежки въпроси

и своето минало...

Тя е толкова хубава...

по-хубава от всякога е сега...

тя е нямо погубване...

Тя го дави като тиха река...

Очите и иска да зърне...

Очите и винаги сведени.

За миг в тях да се върне,

за миг... в него загледани...

Тя бавно пристъпва в дома му

и бързо му пали кръвта...

И тайно владее ума му...

Но остава... на брат му жена...

 

© Евкалипт Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??