Тя бавно прохожда,
залез е легнал на челото и морен
и срязал е нож
смехът непокорен...
Тя нищо не пита...
Не танцува с ръце изправени
и като водата напита
е спокойна до пълно забравяне!
Тя поглед е свела,
само ресниците черни,
като плътна дантела
крият очите неверни... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse