Тя бавно прохожда,
залез е легнал на челото и морен
и срязал е нож
смехът непокорен...
Тя нищо не пита...
Не танцува с ръце изправени
и като водата напита
е спокойна до пълно забравяне!
Тя поглед е свела,
само ресниците черни,
като плътна дантела
крият очите неверни... ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up