Тя и той
Политна тя като изящна птица,
избягала от клетка на смъртта,
почувства се обична гълъбица,
и сложи край на верността.
На рамото ти кацна наранена,
отпи от шепите ти, капка топлина,
да, беше някога от страх сломена,
но с теб усети, страст и свобода.
И сгушена под силното ти рамо,
от щастие сърцето ù преля,
и врече се да бъде с тебе само,
а дъжд от вечност, ситно заваля.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Неземна Todos los derechos reservados
