Политна тя като изящна птица,
избягала от клетка на смъртта,
почувства се обична гълъбица,
и сложи край на верността.
На рамото ти кацна наранена,
отпи от шепите ти, капка топлина,
да, беше някога от страх сломена,
но с теб усети, страст и свобода.
И сгушена под силното ти рамо,
от щастие сърцето ù преля,
и врече се да бъде с тебе само,
а дъжд от вечност, ситно заваля.
© Неземна All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
