12 нояб. 2015 г., 21:16

Тя и той

571 0 5

Политна тя като изящна птица,
избягала от клетка на смъртта,
почувства се обична гълъбица,
и сложи край на верността.

На рамото ти кацна наранена,
отпи от шепите ти, капка топлина,
да, беше някога от страх сломена,
но с теб усети,  страст и свобода.

И сгушена  под силното ти рамо,
от щастие сърцето ù преля,
и врече се да бъде с тебе само,
а дъжд от вечност, ситно заваля.



Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Неземна Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ти, Танче за хубавото пожелание!!!
  • Много е красив, влюбен стих!
    Бъди, Цвети!
  • Влади, Лейди, благодаря ви!!!
  • Благодаря ти, Младене!!! Много си мил!!!
  • Истинската любов и вечността са като сестри. Важна е верността към любовта, а не към нейните изстинали носители. Мъдрост и изящество си затворила в краткия си и будещ размисъл стих, Цвети! Творбата ти много ми хареса.

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....