14 jul 2013, 19:34

Тя има девет живота

  Poesía
875 0 19

 

 

                               Тази котка, която нахално

                               се разхожда следобед

                               по съседския покрив

                               с едно превъзходство във погледа...

                               Тя ми ходи по нервите!

                               Безнаказано, грациозно

                               по ръба пристъпва

                               като някакъв малък Худини!

                               Аз също  се движа

                               на чувствата си по ръба –

                               несигурно, боязливо!

                               Пуша на мойта тераса

                               и двете се гледаме:

                               тя – насмешливо, аз доста весело...

                                 

                                 Тя не се бои, че ще падне!

                                 Ако падне, ще стане,

                                 ако аз падна – ще бъде завинаги...

                                 Тя има девет живота,

                                 аз имам девет спомена...

                                 Кой е по–щастлив се питам?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Рада Димова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...