Тя има девет живота
Тази котка, която нахално
се разхожда следобед
по съседския покрив
с едно превъзходство във погледа...
Тя ми ходи по нервите!
Безнаказано, грациозно
по ръба пристъпва
като някакъв малък Худини!
Аз също се движа
на чувствата си по ръба –
несигурно, боязливо!
Пуша на мойта тераса
и двете се гледаме:
тя – насмешливо, аз доста весело...
Тя не се бои, че ще падне!
Ако падне, ще стане,
ако аз падна – ще бъде завинаги...
Тя има девет живота,
аз имам девет спомена...
Кой е по–щастлив се питам?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Рада Димова Всички права запазени
