3 dic 2011, 10:05

Тя... лудостта 

  Poesía » Filosófica
1007 1 25
Изплашени мисли прокрадват се бавно,
разливат се плавно, обсебват ума.
Като с пипала обгръщат го хладно
и впиват се лепкаво те във плътта.

Впръскват на струйки отрова горчива,
смесват безжалостно злъч във кръвта.
Зловонно излъчват смрад задушлива
и с кикот изсмукват безсилна душа.

Страхът надделял превесно беснее,
изтласкал от дъното даже смъртта.
Неистово с думи жестоки вилнее
бесът, да прекърши докрай любовта.

Но може ли  сила да грабне небето
с разлистено слънце, луна и звезди?
Когато със обич е пълно сърцето,
тя, лудостта... премаляла мълчи.

 

© Таня Мезева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??