Тя... лудостта
| Изплашени мисли прокрадват се бавно, разливат се плавно, обсебват ума. Като с пипала обгръщат го хладно и впиват се лепкаво те във плътта. Впръскват на струйки отрова горчива, смесват безжалостно злъч във кръвта. Зловонно излъчват смрад задушлива и с кикот изсмукват безсилна душа. Страхът надделял превесно беснее, изтласкал от дъното даже смъртта. Неистово с думи жестоки вилнее бесът, да прекърши докрай любовта. Но може ли сила да грабне небето с разлистено слънце, луна и звезди? Когато със обич е пълно сърцето, тя, лудостта... премаляла мълчи. |
© Таня Мезева All rights reserved.
