26 ene 2013, 12:40  

Тя ми разказа история...

  Poesía » Otra
712 0 0

Когато към мен се обърна
с насълзени от болка очи,
сърцето ми мъка обгърна
и забравих за всичко преди..

Остана до мен тиха, плаха,
a аз нежно подадох ръка,
на която тя скрито поплака,
а сълзите - отмиха дъжда..

Тя разказа ми тъжна история,
от която се плаши до днес.
Замълча, после бързо повтори я,
ту с фалшива усмивка... ту без...

Тя е наранена от болезнени спомени
и с разбити мечти в крехко сърце,
а аз скрих си очите, прогоних ги,
за да не види, че плачат и те..

Тя не искаше нищо от хората,
освен да имат едничко сърце,
в което излишна е злобата
и да бъде човешко... поне...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Александрина Крушкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...